Декември, къде са ми ботушите?
Във онзи стар и прашен шкаф.
Дето стенат сенките ни чуждите,
и скърца в болка морен рафт…
Да бродя в снежно белите мечти.
По тази още не отъпкана пътека,
да грея... с моите добри следи.
Декември, къде са ми ботушите?
Не виждаш ли..., че още съм дете.
И гоня вятърът крилат до лудост,
броя снежинки в шепата, а те –
разказват ми… за облачни воали,
за сбъднати копринени мъгли,
за вейката от скрежът разлюляна,
и бялото, виж вика ме… Вали…
Декември, къде са ми ботушите?
Намерих ги, във твоя гардероб.
И днес със тебе пак е живо чудото.
Възкръснало… от плачещия гроб!
Славена Бозовайска
снимка - Шумен, 30.01.2011
Паметник "Създатели на българската държава"
Няма коментари:
Публикуване на коментар