автор: Славена Бозовайска
1. Снежната страна --- прочетете от ----
http://slavena0404.blogspot.bg/2015/12/blog-post_10.html
2. Севернякът и Дядо Коледа --- прочетете от ----
http://slavena0404.blogspot.bg/2015/12/blog-post_11.html
3. Коледните Чудеса.
Завъртял кристалната топка, дядо Коледа преобърна и целия свят. Митко видя как всичко се сля в една точка. Сякаш огромна черна дупка погълна Зимната страна. За миг стана тъмно. Нищо не се виждаше. А след това по същия начин, точката разстла пред него един нов, пролетен ден…
Севернякът и Сърдитко също гледаха в захлас. От толкова време живееха в Снежната страна, но никога не бяха виждали пролет. Дори не знаеха какво означава това.
Слънцето грейна, като разхвърля топлината си навсякъде, целуна цветята, тревичките и пчелите. Весели пеперуди полетяха в простора. Новородените теменужки ухаеха и ароматът им гъделичкаше детското носле. Фонтанът на двора, доскоро замръзнал, вече побираше в себе си игриви струи вода. Те летяха високо нагоре и падаха долу, като рисуваха около себе си дантелена белота. На мястото на ледения дворец бе цъфнала огромна майска роза. Толкова голяма, че можеше да побере в себе си всичко и всички.
- Ах, каква красота… - извика Сърдитко и подскочи уплашен – но какво става… Топя се… Помощ, помощ…
В този момент се чу и Северняка:
- Аз също изчезвам… Топло ми е… Изчезваааааам…
Митко се втурна към тях. Снежният човек ставаше все по-слаб и по-слаб, а Севернякът вече не се виждаше.
- Но какво става, дядо Коледа, направи нещо! Те са мои приятели! – викна разстроен Митко.
Сърдитко продължаваше да се топи, докато накрая напълно се сля с росната трева, а на негово място поникна бяла лилия.
Момченцето коленичи до нея и започна да плаче.
Дядо Коледа се приближи, погали го по главицата и каза:
- Не страдай, Митко, всичко ще се нареди, ще видиш, вярвай ми! Каквото и да става, никога не трябва да губиш вярата си, също и надеждата. Нека винаги да вървят рамо до рамо с теб! Хайде, ела да ми помогнеш. Дано да намерим какво да впрегнем в шейната. Длъжни сме да спасим светлия празник!
- Вярвам ти дядо Коледа, но ми е мъчно, аз ги обичам!
- Голямо сърце имаш ти Митко!
И казал това белобрадият старец излезе от двора на замъка. Малкото момченце го последва. Започнаха да се оглеждат. Наблизо се чу шумолене. От близките храсти изскочи заек. Беше голям, почти колкото Митко.
- Хей, какъв голям заек – възкликна момчето - И носи пъстра кошница!
- Хо-хо това е Великденският заек - Топчо, не съм го виждал цяла вечност - отговори, усмихвайки се дядо Коледа – Здравей Топчо? Как са делата при теб?
Като скокна два пъти, заекът отговори:
- Добре съм, добре, само дето не разбирам, какво правя тук? Дали сънувам? Рано е за Великден… поне така си мисля…
- Да, да, рано е… - отвърна старецът, като набързо му разказа всичко.
- О, това е много, много лошо… много лошо… - завайка се Топчо. – Но аз ще ви помогна, доколкото мога.
С тези думи се наведе. Когато се изправи в пухестата си лапа държеше малки охлювчета. И като се обърна към дядо Коледа каза:
- Ето, използвай тези охлюви. Не губете повече време. Коледа е след няколко часа!
- Но как?– учудено извика Митко – те са малки и бавни…
Дядо Коледа потъна в минута мълчание. Ходеше напред-назад и почесваше мъдро бялата си брада. Явно мислеше… В следващия момент очите му светнаха и като погледна дясната си длан, възкликна:
- Прав е Топчо! Ще използваме охлювите! Ще ги направя големи и бързи с помощта на това – каза старецът, като посочи пръстена си - Сега се отдръпнете… деца… и зайци.
Речено-сторено, бързо завъртя пръстена и всичко потъна в светлина… Бе толкова светло, че нищо не се виждаше.
„ Я, когато е тъмно е непрогледно. Същото е и когато е много светло… Странно, явно, че за да виждаме трябва да стоим по средата между тъмното и светлото” – си помисли със светкавична бързина Митко.
Светлината леко започна да се разсейва. Тогава момченцето видя, как около него кротко пълзяха четири огромни охлюва с крила!
- Хо-хо-хо – весело извика добрият старец – магията стана. Хайде Митко, да тръгваме!
След минутки двамата вече бяха в шейната. Охлювите полетяха нагоре, като оставяха след себе си златисти дири…
О, Митко се чувстваше толкова развълнуван. Сега той беше помощник на дядо Коледа! Потънал в мисли не усети как стигнаха в неговия свят. Разбра, едва когато в далечината видя дома си и радостно извика:
- Хей, виж дядо Коледа... нашата къща!
Смяната на сезоните в Снежната страна бе променила всичко тук. Снегът, който помнеше от сутринта, вече го нямаше…Беше нощ, но лунната светлина му помогна да види, как короните на дърветата се бяха раззеленили, а земята под тях бе отрупана с новия им разпъпен цвят. На места жълтееше, на други – белееше, а хей там – розовееше. Едва ли обаче някой щеше да забележи, защото всички спяха в дълбок и сладък пред коледен сън. Даже и Луната, като ту се завиваше с облачните юргани, ту се отвиваше… „Явно и тя усещаше топлината” – си помисли детето.
Веселбата започна. Дядо Коледа дърпаше юздите, а охлювите му се подчиняваха, като приземяваха шейната върху покривите на къщите. После вадеше от джоба си голям списък и гледайки го, кимаше с усмивка или се мръщеше. Вземаше със себе си подаръците, завърташе пръстена и изчезваше, като не след дълго отново се появяваше, но вече с празни ръце. Митко винаги го чакаше в шейната.
- Сега ще спрем тук – каза белобрадия дядо.
Шейната кацна върху огромна сграда.
- Какво е това място? – попита озадачен Митко.
Старецът го погледна топло:
- Това е сиропиталище… Всяка година, освен подаръци, децата тук получават от мен и нещо много важно, то се казва Надежда!
Казвайки това, отново завъртя пръстена. Но този път не изчезна сам. Взе със себе си и Митко.
Вече бяха вътре. Дечицата спяха в топлите си легла, а елхата им вълшебно премигаше в тъмнината. Момченцето я приближи и под нея видя малки картички. Вдигна една от тях. И прочете: „Благодарим ти дядо Коледа! Обичаме те!”. Очите на малкия Митко се насълзиха. Дядо Коледа го видя. И в отговор топло го погали по главичката. Събра картичките, а на тяхно място постави весели подаръци.
След това бръкна в големия чувал и изкара от там голяма светлинна топка. Хвърли я високо над себе си. Стаята светна. „Колко красиво” – си помисли детенцето, а в сърцето му, сякаш запя славей… Почувства лекота и любов!
- Това е Надеждата, Митко… - обясни старецът. И след секунди мълчание продължи - Хайде, имаме още работа! Няма да се връщаме в шейната. Местата, които ще посетим са близо.
След тези думи, вълшебният пръстен ги пренесе в детска стая. Там в леглото кротко спеше болно детенце, а над него зорко бдеше неговата майка. Тя не ги виждаше.
Със сълзи на очи галеше косите му и се молеше на Бог. Дядо Коледа се приближи… прегърна жената, после детенцето, с думите:
- Ще оздравееш, мое малко ангелче!
Бръкна в чувала и извади от там звезди, като ги пръсна из цялата стая…
- Какво е това дядо Коледа?
- Подарих му здраве, момчето ми… утре сутрин детенцето вече ще е излекувано!
- Ти си много добър… - му отвърна Митко, като го гледаше с възхита!
И едва довършил изречението си се видя в друга стая. О, той познаваше това дете. Беше неговият съученик. Онзи, който му каза, че дядо Коледа не ходи при бедните деца. Какво ли щеше да му подари? Старецът сякаш му прочете мисълта и побърза да отговори:
- Той има играчки. От хубави, по-хубави. Ще му подаря нещо, което му липсва - сърце и доброта! Така повече няма да обижда, лъже, хока и хули… - каза старецът и положи дланта си върху сърцето на спящото момче.
Пъстра дъга огря стаята… Цветовете й бяха ярки…
- Това – каза старецът, сочейки дъгата – е символ на пречистената душа! – и продължи - Хайде, работата ни приключи! Но преди да те върна у вас, искам да видиш нещо.
Дядо Коледа пак завъртя пръстена и вече бяха в шейната, която с шеметна бързина ги върна в Снежната страна. Белобрадият старец се приближи до вълшебната елха и завъртя топката.Цялата магия се повтори. След секунди, под крачетата си, Митко отново усети влажния сняг. Зад себе си чу глас:
- Хей, хей жив съм!
Обърна се и видя Сърдитко! А до него от нищото се появи и Севернякът.
Ах, каква радост! Детското сърце преливаше! Затича се към тях и ги прегърна!
Единственото, което успя да каже е:
- Обичам Ви!
- О, и ние те обичаме, много! – отговори му топло Снежният Човек!
Дядо Коледа стоеше в страни и влюбено със сълзи на очи гледаше тази картинка.
После каза:
- Хайде Митко, след малко слънцето ще изгрее, трябва да се прибираш, но знай, че ние винаги ще останем твои приятели!
Момченцето понечи да отговори, но не успя, защото вече се намираше в топлото си легло. Първите лъчи на изгрева си играеха с прозореца, като го оцветяваха в алено… Странно, но не усещаше умора. Напротив, чувстваше се жив, пълен с енергия. А ако цялото пътешествие из Снежната страна се окажеше само сън? Пъргаво стана и тичайки към първия етаж извика:
- Мамо, Коледа е…!
И влязъл във всекидневната замръзна от изненада. Скромната им до вчера елха, бе богато украсена, а под нея блестеше коледен подарък – чисто нова златна шейна! До него видя писмо. Бързо го отвори. Там пишеше:
„ Честита Коледа, Митко! Благодарим ти, че я спаси! Винаги остани това, което си, съхрани искрицата вяра, доброта и надежда, които носиш в сърцето си и никога нищо няма да ти липсва!
От Сърдитко, Северняка и Дядо Коледа!
ПП: Сърдитко настоява да напиша това: „Малки ми приятелю, пази се от Слънцето!” ”
О, не беше сън! Не, не беше! Митко се усмихна! Струваше му се, че ще полети! Вчера искаше да пита дядо Коледа за толкова много неща. Но в цялата суматоха забрави, а и отговорите вече не го интересуваха. От цялото приключение бе разбрал, че не е важно дали си беден или богат, а какво сърце носиш и как ще избереш да изживееш живота си. Коледа не беше само подаръци…, а чудеса, вълшебство, мир, приятелство, доброта и най-вече любов!
КрАй!
1. Снежната страна --- прочетете от ----
http://slavena0404.blogspot.bg/2015/12/blog-post_10.html
2. Севернякът и Дядо Коледа --- прочетете от ----
http://slavena0404.blogspot.bg/2015/12/blog-post_11.html
3. Коледните Чудеса.
Завъртял кристалната топка, дядо Коледа преобърна и целия свят. Митко видя как всичко се сля в една точка. Сякаш огромна черна дупка погълна Зимната страна. За миг стана тъмно. Нищо не се виждаше. А след това по същия начин, точката разстла пред него един нов, пролетен ден…
Севернякът и Сърдитко също гледаха в захлас. От толкова време живееха в Снежната страна, но никога не бяха виждали пролет. Дори не знаеха какво означава това.
Слънцето грейна, като разхвърля топлината си навсякъде, целуна цветята, тревичките и пчелите. Весели пеперуди полетяха в простора. Новородените теменужки ухаеха и ароматът им гъделичкаше детското носле. Фонтанът на двора, доскоро замръзнал, вече побираше в себе си игриви струи вода. Те летяха високо нагоре и падаха долу, като рисуваха около себе си дантелена белота. На мястото на ледения дворец бе цъфнала огромна майска роза. Толкова голяма, че можеше да побере в себе си всичко и всички.
- Ах, каква красота… - извика Сърдитко и подскочи уплашен – но какво става… Топя се… Помощ, помощ…
В този момент се чу и Северняка:
- Аз също изчезвам… Топло ми е… Изчезваааааам…
Митко се втурна към тях. Снежният човек ставаше все по-слаб и по-слаб, а Севернякът вече не се виждаше.
- Но какво става, дядо Коледа, направи нещо! Те са мои приятели! – викна разстроен Митко.
Сърдитко продължаваше да се топи, докато накрая напълно се сля с росната трева, а на негово място поникна бяла лилия.
Момченцето коленичи до нея и започна да плаче.
Дядо Коледа се приближи, погали го по главицата и каза:
- Не страдай, Митко, всичко ще се нареди, ще видиш, вярвай ми! Каквото и да става, никога не трябва да губиш вярата си, също и надеждата. Нека винаги да вървят рамо до рамо с теб! Хайде, ела да ми помогнеш. Дано да намерим какво да впрегнем в шейната. Длъжни сме да спасим светлия празник!
- Вярвам ти дядо Коледа, но ми е мъчно, аз ги обичам!
- Голямо сърце имаш ти Митко!
И казал това белобрадият старец излезе от двора на замъка. Малкото момченце го последва. Започнаха да се оглеждат. Наблизо се чу шумолене. От близките храсти изскочи заек. Беше голям, почти колкото Митко.
- Хей, какъв голям заек – възкликна момчето - И носи пъстра кошница!
- Хо-хо това е Великденският заек - Топчо, не съм го виждал цяла вечност - отговори, усмихвайки се дядо Коледа – Здравей Топчо? Как са делата при теб?
Като скокна два пъти, заекът отговори:
- Добре съм, добре, само дето не разбирам, какво правя тук? Дали сънувам? Рано е за Великден… поне така си мисля…
- Да, да, рано е… - отвърна старецът, като набързо му разказа всичко.
- О, това е много, много лошо… много лошо… - завайка се Топчо. – Но аз ще ви помогна, доколкото мога.
С тези думи се наведе. Когато се изправи в пухестата си лапа държеше малки охлювчета. И като се обърна към дядо Коледа каза:
- Ето, използвай тези охлюви. Не губете повече време. Коледа е след няколко часа!
- Но как?– учудено извика Митко – те са малки и бавни…
Дядо Коледа потъна в минута мълчание. Ходеше напред-назад и почесваше мъдро бялата си брада. Явно мислеше… В следващия момент очите му светнаха и като погледна дясната си длан, възкликна:
- Прав е Топчо! Ще използваме охлювите! Ще ги направя големи и бързи с помощта на това – каза старецът, като посочи пръстена си - Сега се отдръпнете… деца… и зайци.
Речено-сторено, бързо завъртя пръстена и всичко потъна в светлина… Бе толкова светло, че нищо не се виждаше.
„ Я, когато е тъмно е непрогледно. Същото е и когато е много светло… Странно, явно, че за да виждаме трябва да стоим по средата между тъмното и светлото” – си помисли със светкавична бързина Митко.
Светлината леко започна да се разсейва. Тогава момченцето видя, как около него кротко пълзяха четири огромни охлюва с крила!
- Хо-хо-хо – весело извика добрият старец – магията стана. Хайде Митко, да тръгваме!
След минутки двамата вече бяха в шейната. Охлювите полетяха нагоре, като оставяха след себе си златисти дири…
О, Митко се чувстваше толкова развълнуван. Сега той беше помощник на дядо Коледа! Потънал в мисли не усети как стигнаха в неговия свят. Разбра, едва когато в далечината видя дома си и радостно извика:
- Хей, виж дядо Коледа... нашата къща!
Смяната на сезоните в Снежната страна бе променила всичко тук. Снегът, който помнеше от сутринта, вече го нямаше…Беше нощ, но лунната светлина му помогна да види, как короните на дърветата се бяха раззеленили, а земята под тях бе отрупана с новия им разпъпен цвят. На места жълтееше, на други – белееше, а хей там – розовееше. Едва ли обаче някой щеше да забележи, защото всички спяха в дълбок и сладък пред коледен сън. Даже и Луната, като ту се завиваше с облачните юргани, ту се отвиваше… „Явно и тя усещаше топлината” – си помисли детето.
Веселбата започна. Дядо Коледа дърпаше юздите, а охлювите му се подчиняваха, като приземяваха шейната върху покривите на къщите. После вадеше от джоба си голям списък и гледайки го, кимаше с усмивка или се мръщеше. Вземаше със себе си подаръците, завърташе пръстена и изчезваше, като не след дълго отново се появяваше, но вече с празни ръце. Митко винаги го чакаше в шейната.
- Сега ще спрем тук – каза белобрадия дядо.
Шейната кацна върху огромна сграда.
- Какво е това място? – попита озадачен Митко.
Старецът го погледна топло:
- Това е сиропиталище… Всяка година, освен подаръци, децата тук получават от мен и нещо много важно, то се казва Надежда!
Казвайки това, отново завъртя пръстена. Но този път не изчезна сам. Взе със себе си и Митко.
Вече бяха вътре. Дечицата спяха в топлите си легла, а елхата им вълшебно премигаше в тъмнината. Момченцето я приближи и под нея видя малки картички. Вдигна една от тях. И прочете: „Благодарим ти дядо Коледа! Обичаме те!”. Очите на малкия Митко се насълзиха. Дядо Коледа го видя. И в отговор топло го погали по главичката. Събра картичките, а на тяхно място постави весели подаръци.
След това бръкна в големия чувал и изкара от там голяма светлинна топка. Хвърли я високо над себе си. Стаята светна. „Колко красиво” – си помисли детенцето, а в сърцето му, сякаш запя славей… Почувства лекота и любов!
- Това е Надеждата, Митко… - обясни старецът. И след секунди мълчание продължи - Хайде, имаме още работа! Няма да се връщаме в шейната. Местата, които ще посетим са близо.
След тези думи, вълшебният пръстен ги пренесе в детска стая. Там в леглото кротко спеше болно детенце, а над него зорко бдеше неговата майка. Тя не ги виждаше.
Със сълзи на очи галеше косите му и се молеше на Бог. Дядо Коледа се приближи… прегърна жената, после детенцето, с думите:
- Ще оздравееш, мое малко ангелче!
Бръкна в чувала и извади от там звезди, като ги пръсна из цялата стая…
- Какво е това дядо Коледа?
- Подарих му здраве, момчето ми… утре сутрин детенцето вече ще е излекувано!
- Ти си много добър… - му отвърна Митко, като го гледаше с възхита!
И едва довършил изречението си се видя в друга стая. О, той познаваше това дете. Беше неговият съученик. Онзи, който му каза, че дядо Коледа не ходи при бедните деца. Какво ли щеше да му подари? Старецът сякаш му прочете мисълта и побърза да отговори:
- Той има играчки. От хубави, по-хубави. Ще му подаря нещо, което му липсва - сърце и доброта! Така повече няма да обижда, лъже, хока и хули… - каза старецът и положи дланта си върху сърцето на спящото момче.
Пъстра дъга огря стаята… Цветовете й бяха ярки…
- Това – каза старецът, сочейки дъгата – е символ на пречистената душа! – и продължи - Хайде, работата ни приключи! Но преди да те върна у вас, искам да видиш нещо.
Дядо Коледа пак завъртя пръстена и вече бяха в шейната, която с шеметна бързина ги върна в Снежната страна. Белобрадият старец се приближи до вълшебната елха и завъртя топката.Цялата магия се повтори. След секунди, под крачетата си, Митко отново усети влажния сняг. Зад себе си чу глас:
- Хей, хей жив съм!
Обърна се и видя Сърдитко! А до него от нищото се появи и Севернякът.
Ах, каква радост! Детското сърце преливаше! Затича се към тях и ги прегърна!
Единственото, което успя да каже е:
- Обичам Ви!
- О, и ние те обичаме, много! – отговори му топло Снежният Човек!
Дядо Коледа стоеше в страни и влюбено със сълзи на очи гледаше тази картинка.
После каза:
- Хайде Митко, след малко слънцето ще изгрее, трябва да се прибираш, но знай, че ние винаги ще останем твои приятели!
Момченцето понечи да отговори, но не успя, защото вече се намираше в топлото си легло. Първите лъчи на изгрева си играеха с прозореца, като го оцветяваха в алено… Странно, но не усещаше умора. Напротив, чувстваше се жив, пълен с енергия. А ако цялото пътешествие из Снежната страна се окажеше само сън? Пъргаво стана и тичайки към първия етаж извика:
- Мамо, Коледа е…!
И влязъл във всекидневната замръзна от изненада. Скромната им до вчера елха, бе богато украсена, а под нея блестеше коледен подарък – чисто нова златна шейна! До него видя писмо. Бързо го отвори. Там пишеше:
„ Честита Коледа, Митко! Благодарим ти, че я спаси! Винаги остани това, което си, съхрани искрицата вяра, доброта и надежда, които носиш в сърцето си и никога нищо няма да ти липсва!
От Сърдитко, Северняка и Дядо Коледа!
ПП: Сърдитко настоява да напиша това: „Малки ми приятелю, пази се от Слънцето!” ”
О, не беше сън! Не, не беше! Митко се усмихна! Струваше му се, че ще полети! Вчера искаше да пита дядо Коледа за толкова много неща. Но в цялата суматоха забрави, а и отговорите вече не го интересуваха. От цялото приключение бе разбрал, че не е важно дали си беден или богат, а какво сърце носиш и как ще избереш да изживееш живота си. Коледа не беше само подаръци…, а чудеса, вълшебство, мир, приятелство, доброта и най-вече любов!
КрАй!
Няма коментари:
Публикуване на коментар