Падах, събирах - туй що пося.
Но ето, че ти… гледаш ме строго
и казвам Човече, загазил си много!
Пламъкът свети, че даже гори,
във своя обреченост, възли с лъжи.
Възвишено скърцат железни окови.
И бягат натъртени… вечните роби.
Ляга злостта. А ти я обичаш…;
Навярно, че ето – това ти прилича…
Небето крещи, просмукало птици –
завист – челична… каца по жици...
И знай, че боли… Бие се воя –
във чисти гърди… И чупи… покоя.
Нечистата ласка със маската пада,
и влачи надолу… към храма на ада…
Дето се молят… Дяволи – свещи,
и плачат светици няколко – грешни.
Безгласно мечтаех света да спася.
Падах, събирах - туй що пося.
Но ето, че вече махаш за сбогом…
И казвам Човече… Загазил си много!
Славена Бозовайска
Няма коментари:
Публикуване на коментар