Вързах душата… и спря се… сърцето,
там сред заспали звезди.
В тленност заспива вълшебството ето,
вятърът - жезъл - свести,
бие… камбаните…, кърши… крилата,
в тихото… плаче монах.
Мръзне безкрила… и грозна - съдбата,
слънцето тъне във прах.
А нейде… все още, душата ми блудна,
целува… нощния тлен;
Вълшебство ли бе или някаква струна,
засвири… във сивия ден?
И виждам как в цветност никне земята,
в милион ожаднели мечти;
Поривът вързан… пръсна се в ято…
и в бяло... отново цъфти!
Славена Бозовайска
в тихото… плаче монах.
Мръзне безкрила… и грозна - съдбата,
слънцето тъне във прах.
А нейде… все още, душата ми блудна,
целува… нощния тлен;
Вълшебство ли бе или някаква струна,
засвири… във сивия ден?
И виждам как в цветност никне земята,
в милион ожаднели мечти;
Поривът вързан… пръсна се в ято…
и в бяло... отново цъфти!
Славена Бозовайска
Няма коментари:
Публикуване на коментар