Крещи във мен душата.
Измислено богат –
и спят без глас сърцата.
Не съм за този свят,
пробити - капят мрежи.
С истина излята…
от болки… И стремежи.
Не съм за този свят.
Моля Ви пуснете –
оня дух, тъй сух, крилат,
скитник – разсъблечен.
Там високо… мие грях -
ласо - с буря черноока.
И се носи звезден прах,
знаещ своята посока.
Аз…не съм от този свят,
Няма никакво съмнение!
Но приемам те за брат...
И чакам... Възнесение!
Няма коментари:
Публикуване на коментар