Сля се със изгрев, пусна витла.
Сви се небето в чаша бездънна,
с алено вино смеси се - плътно.
Утринни пръските - вече пияни,
багрят във злато сръчни лиани.
Струни мечти и детски копнежи,
връщат крилата на тихи летежи.
Вятърни мелници още опушени,
дирят покоя на житце събудено.
Виното алено - пръсна се в глас,
после потайно цъфна във нас...,
в стъпките топли на онзи Човек,
вените – грозде – с очи на дете,
в пулсът – прозрачно дето кове –
дума – живот… и макът… расте!
Славена Бозовайска
Няма коментари:
Публикуване на коментар