И пускам изобилието на новата 2016-та година! ...
Да Бъде!
За мен ти беше майска роза,
цъфнала под синьото небе,
в което плува - цвят мимоза,
дали пък… лилия не е…?
В шепа с кошница светулки,
влезе… в тихите бразди…
Таванът светна във милувки,
май смъкна всичките звезди.
После с повей, летен бриз,
пусна… волното море,
със слънчевия, златен диск -
ти ми бе… най-светлото каре,
от животът… - пясък - вопъл,
в длан на мъничко дете,
из пръстчета, изтичащ топъл,
по миди малки, трепети, а те,
свили си мечтата в перла,
в стъпките на влюбено момче,
вятърът в нощта…, тъй черна,
в прибоя, дето - спомени тъче.
Да. И есен бе, така щастлива,
листи рони, гони се с дъжда.
С поглед благ, искра свенлива,
сгушена... във своя белота...
Днес се пръсна във снежинки.
Стапяш се по топлия ми блян.
Време е да тръгваш… Чиста!
Вън ме чака… пролетния дрян,
разпъпен буди плам копнежен,
от моите несбъднати мечти,
купчинка пропуснати надежди,
мига там със парещи очи.
И знам… че утре ще е святост.
В икона стара, с нови бъднини.
Върви си… моя радост…
С утрото ми… нова ще си ти…!
Славена Бозовайска
влезе… в тихите бразди…
Таванът светна във милувки,
май смъкна всичките звезди.
После с повей, летен бриз,
пусна… волното море,
със слънчевия, златен диск -
ти ми бе… най-светлото каре,
от животът… - пясък - вопъл,в длан на мъничко дете,
из пръстчета, изтичащ топъл,
по миди малки, трепети, а те,
свили си мечтата в перла,
в стъпките на влюбено момче,
вятърът в нощта…, тъй черна,
в прибоя, дето - спомени тъче.
Да. И есен бе, така щастлива,
листи рони, гони се с дъжда.
С поглед благ, искра свенлива,
сгушена... във своя белота...
Днес се пръсна във снежинки.
Стапяш се по топлия ми блян.
Време е да тръгваш… Чиста!
Вън ме чака… пролетния дрян,
разпъпен буди плам копнежен,
от моите несбъднати мечти,
купчинка пропуснати надежди,
мига там със парещи очи.
И знам… че утре ще е святост.
В икона стара, с нови бъднини.
Върви си… моя радост…
С утрото ми… нова ще си ти…!
Славена Бозовайска
Няма коментари:
Публикуване на коментар