Ласката
в зеница на сърна.
Цветето изгубено, невинно,
в суха пръст, накрай света…
Цветето изгубено, невинно,
в суха пръст, накрай света…
(част от „Чудото”, Славена Бозовайска)
Нова
година. Нови мечти, нови надежди, нови трепети. Ново начало!
Днес
е вторият ден от Новата 2016-та година. В душата на всеки един от нас, все още
гори бенгалският огън от новогодишната нощ. Още виждаме в себе си искриците
пъстра заря, огряла нощното небе на връх Нова Година – символ на вярата и
надеждата, на обичта и топлината, на добротата и състраданието, на вълшебството
и чудото.
В
следващите дни, звукът от вълшебната арфа бавно ще отшуми и всеки един от нас
ще се шмугне в тъмните дебри на битието.
А
трябва ли да е така?
Тъмно,
светло… добро, лошо… - това са етикети, които САМИ поставяме на себе си и на
хората около нас…
Животът
ни прилича на въртележка. А върху нея е театралната сцена. Сваляме маски,
слагаме нови, стараем се да не сгрешим…, като отчаяно търсим съвършенството, а
забравяме, че то вече е в нас. Именно грешките, които допускаме ни правят
изключителни, първични и неповторими… Чрез тях се учим да бъдем себе си. Без
маски, без грим… Кристалната ваза е съвършена, тя блести и отразява светлината…
НО не е ЖИВА! Не може да обича, да милва и прегръща…
И
колко хубаво би било да си позволим да грешим… Да осъзнаем, че ние ВЕЧЕ СМЕ
СЪВЪРШЕНИ! Да свалим тежките палта и пуснем лятото в себе си!
Нека
да останем с тази прекрасна новогодишна мелодия и й разрешим да бъде наш
пътеводител през цялата година!
Нека
зарята от вяра и надежда никога да не загасва в сърцата ни… Защото… „ който
който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще
се отвори.” Поискай, направи избор и вярвай! Всичко е в твоите ръце!
Вселената винаги се грижи за нас, като ни осигурява най-доброто за определения
момент…, но тя ни го предоставя само ако е „видяла”, че сме направили крачка… в желаната посока.
Вчера
гледах филма „Яж, моли се и обичай” с Дж. Робъртс. Много ми хареса това:
"Един човек всеки ден се молил пред статуя на Буда: "… Моля те, моля
те, моля, те.... нека спечеля от лотарията". Един ден статуята оживяла,
погледнала човека и казала: "Синко, моля те, моля те, моля те... купи си
билет!""
И
сега пожелавам - на вас, на себе си: Нека през новата 2016 година си купим по
един билет за влакчето на мечтите си… и да вярваме, че ще се качим!
ЧЕСТИТА
НОВА ГОДИНА 2016-та ГОДИНА!
Няма коментари:
Публикуване на коментар