Дали не е от този ми куплет?
Преписало стаената си радост,
с перо от моя мироглед…
О, утро… сладостна малина –
в тихи грешки, обич и боя –
превърнало небето синьо,
в моя цветност, огън и… душа,
кажи?- Как влезе ти в сърцето,
с птиците и слънчевия глас?
Със ритъма в очите на детето –
пристъпи в мен, във нея, нас…
Сега със рими те целувам…
О, утро… радостно бъди,
че в пазвата ти изгревът рисува,
вярата ми… в светли бъднини!
Славена Бозовайска
в тихи грешки, обич и боя –
превърнало небето синьо,
в моя цветност, огън и… душа,
кажи?- Как влезе ти в сърцето,
с птиците и слънчевия глас?
Със ритъма в очите на детето –
пристъпи в мен, във нея, нас…
Сега със рими те целувам…
О, утро… радостно бъди,
че в пазвата ти изгревът рисува,
вярата ми… в светли бъднини!
Славена Бозовайска
Няма коментари:
Публикуване на коментар