ПУХКАВИ КЪДЕЛИ

Облаците сипят… пухкави къдели.

Тихо по земята преждата се стели.
Нежно тя завива зрънце разпиляно,
вътре в ложе живо - сънена поляна.

Бяло се разлива. Меси се с пръстта.

Черното измито… стъпва в белота.  

   Думата се рони с падаща снежинка, 

  смисълът оголен лее се в прашинка.

 

 Бели мрежи капят - лази бяло злато.

 Диша тишината. В пазвата на вятър.

 Очните дъна, пълнят се с надежда –

     чашата - опал с късче безметежност.

 

 Меко е и бяло. Студ топи се в огън –

в пукотът на стая,… вълнената тога,
в топло одеало,… виното – червено,
и в душата птица - вече подмладена!

Славена Бозовайска