Днес е международния ден на думата „Благодаря” и
навсякъде в социалните мрежи тя е разцъфнала, като пролетно кокиче.
Замислих се. Нужно ли е тази дума да си има ден. За
мен всеки ден е Благ – Дар…благо – дарност. Но след като всички
Благодарят… нека и аз… с кратко разказче.
Преди дни едно дванадесет годишно момченце написало
статус във Фейсбук.
От него прозирало такова проникновение и мъдрост…, че
по „просветеност” можел да заеме заслужено място до някоя велика мисъл на Ошо
или Петър Дънов!
Той гласял:
„ Винаги живей така, както ти харесва. Никой не може
да те накара да направиш нещо, което не искаш! Запомни ВИНАГИ ИМАШ ИСБОР
дори и да ти се струва, че не е така!”
Да… в бързината, детето не видяло, че написало избор
със „С”, вместо със „З”.
Хората не разбрали светлината на думите му! Не
вникнали в смисъла им. За Благодарност те го засипали с подигравки.
Момченцето не отговорило на злостните коментари,
относно правописната му грешка, а огорчено изтрило статуса си!
Това момченце е мой племенник!
Тази история е жив пример как Човекът заравя Човека.
Злобата, завистта и това, да покажем, колко сме по-умни от другите, убиват
всеки опит за СЪЗИДАНИЕ! А нека се замислим – ние безгрешни ли сме? Безгрешност
и стремеж към съвършенство - една лъжлива фасада, зад която прикриваме
нараненото си Его, също и комплексите, които сме пуснали в себе си, може би в
най-ранна детска възраст, а след това с течение на времето… сме ги надградили и
изградили в стабилен зид! Скрити зад него – не виждаме и не чуваме… не дишаме…
Мислим си, че живеем, но всъщност само съществуваме, свити в тухлената черупка
на собствения си сив, разочароващ и отегчителен вътрешен свят, се наслаждаваме
на тежкия и мръсен въздух!
Да унижиш! Да обидиш! Да разхвърляш отрова! О, да…
хората обичат това…Чувстват се добре в очите на нещастника. Хранят се с
неговата болка!
Ето, колко сме добри и благородни (благо-родни)…
ние - хората…, а не можеш да дариш нещо, което нямаш.
Да подариш благо, т.е. да благо-дариш, трябва да го
носиш в душата си, а тя днес е погребана под тонове, тонове плът!
И когато има международен ден на думата "Благодаря"…
да, не спираме да Благодарим! Но го правим от там… - иззад здравия, буренясал
ЗИД!
Дар – Даряване – Даване… Колко силни думи! Едва ли
някой разбира смисъла им…
Но… след като ще благодарим,
на днешния ден искам да Благодаря на племенника си и
на всички като него, които без страх изразяват себе си, въпреки, че знаят, че
могат да допуснат грешка, заради която да бъдат достойно шамаросани от
обществото!
Благодаря!
Няма коментари:
Публикуване на коментар