ЧОВЕШКО

Избори, грешки, природа човешка.
Стеле се път - безсмислена мрежа,
бяга в очите изкуствено вричане,
в гробът е шепата - нежно обичане.

Гасне там пламъкът в мокри криле.
Тихи летежи се бият в сърце.
Мракът крещи. А сенките - вливат,
своята кръв… - Безжизненост сива.

Търся угарки… от песни в куплети,
дето Луната все още... в плам свети.
Слънцето босо в сините люляци,
в твърдия ден… из прашните улици.

Тъмната нощ - заспива пияна.
Пръстен венчален се крие в измяна!
Някъде тупкат сърца - сребролисти,
в свят на покой… Из облаци - чисти.

Връщат те смисълът в мократа рана,
бавно покриват кожа раздрана.
Пролетни нотките с дъх на Вселение,
мият звездите… от нощното бдение.

Светло се втурна… изгрев – оголен…
Грешното пиво… сви се във спомен.
Пусна лъчите си слънце пречистено.
Обич... роди се… нова… разлистена!

Славена Бозовайска