СУХИ КРИЛЕ

ЗА МЕН

Казвам се Славена Бозовайска. Родена съм на 04.04.1978 год. в гр. Шумен. Завършила съм ИУ Варна, специалност „Счетоводство и Контрол”, степен „магистър”. След стресови ситуации в моя живот, в опит да прескоча бездната и направя стъпка към промяната на живота си, започнах да пиша. Годината бе 2011-та. Тогава се запитах- какъв е смисълът на живота? Не можеше да е това, което виждам - едно сиво и забързано битие. Започнах да се ровя дълбоко в себе си. Осъзнах, че всички имаме една мисия - в края на пътя си, да разберем, че всичко около нас, дори и ние - СМЕ ЛЮБОВ. Аз не съм съгласна да живея в свят на войни, глад, болести и студенина... Но... тук е мястото да цитирам Жак Фреско: "Безсмислено е да се оплакваш, ако не предлагаш алтернатива за промяна" Да, това е моята алтернатива... Затова и пиша. Благодаря, че сте тук!

вторник, 26 януари 2016 г.

СУХИ КРИЛЕ

Дрипите мокри, небето простира.
Реже нощта със остра секира.
Диша от дупчица – знание – леко.
С лъч – босоног – стига далеко.

Ден се търкаля из чиста паница.
Цвърка изсъхнала мократа птица.
Леко полита със сухи криле –
каца, тъй меко – във длан на дете.

Нейде реката пък вие се – бистра,
капчици тичат по цветна мъниста.
Горе себичност по облак с воали,
ниже покой… от шепа – кристали.

Стъпва във мен едно привидение –
утро понесено… дом на спасение.
Бавно разстила – по вените кални,
смисълът вечен и… Божии тайни.

Литва обично душата пречистена,
с нови надежди и пазва трилистна.
Сваля от Рая във миг на безверие –
слънцето свое... за мое предверие.

Славена Бозовайска

ЗА МЕН

вторник, 26 януари 2016 г.