Трябва да разбереш, че животът се отнася с теб така,
както ти се отнасяш към самия себе си. Обичаш ли се, ще те обича. Пренебрегваш
ли се – ще те пренебрегва. Обвиняваш ли се – ще те обвинява. Това го прави не
за да те накаже. Както казах преди дни в мой пост – „Той не е палач!”. Животът
е любов и пътят към сърцето му е само един – обичането… Позволи си да усетиш
топлината му във всяка клетка на тялото си. Виж как тя се възражда наново.
Говори си. Наскоро близка приятелка ми сподели: „Знаеш ли, че си говоря сама?”
„Да, предполагам – отговорих – и аз го правя”. „Понякога водя със себе си цели
дискусии” – продължи тя… Колкото и да звучи странно тези дискусии са полезни. В
нас живее първичната, изначална, неопетнена енергия на първоизточника. Наречена
по друг начин – Висшето ни АЗ. Другото и име е Кундалини. Това е мощна енергия,
свръх интелигента, непознаваща дуалистичните определения на човешкото битие.
Като наша Майка ни направлява в осъществяването на задачите, запечатани в
нашето подсъзнание. Казано по – просто: на нашата земна мисия. Всички сме тук
за да се учим и да се усъвършенстваме. Странно, как такава съвършена енергия
преминава през несъвършенството за да се усъвършенства, нали? Но това е пътят.
Така тя се изгражда, разширява, развива. Дори и стъклената чаша, преди да стане
себе си, минава през огъня.
Затова дискусиите със самия себе си, които смятаме за
странни са най-лесния път към разбиране на собственото си вътрешно Аз. И едва
когато започнем да разбираме себе си, можем да очакваме разбиране и от околния
свят. Ако ти не знаеш какво искаш, как очакваш другите да знаят това? Ако ти
самият не разбираш езика на който говориш, как очакваш другите да разберат
думите ти? И едва когато осъзнаем себе си ще усетим щастието, за което толкова
много се говори. Много често то се бърка с чувството за задоволеност,
гъделичкане на Егото, с външни фактори, свързани с телесно съществуване. „Как
да съм щастлив като нямам пари?” – би казал някой.
Много лесно. Щастието е любов, вътрешно усещане на
спокойствие и хармония, независимо от случващото се около нас. Ако го изберем
за наш мироглед, ще го виждаме навсякъде. Много рядко си позволявам да
анализирам някого. Ако го направя, то означава, че съм безкрайно възмутена от
дадена случка. Истината е, че нямаме право да осъждаме и подлагаме под съмнение
вътрешния свят на другите. Всеки от нас е уникален и върви по собствения си
път. Усеща нещата по различен начин. Вижда ги от собствения си ъгъл на
осъзнаване. Това, че не съм възприела правилно определено обстоятелство,
несъответстващо на моя мироглед, не означава, че то е грешно. За теб, то може
да се окаже най-правилното решение към усвояване на определено уроче, водещо ни
към най-важният урок - урокът по ОБИЧАНЕ, започващ със любов към СЕБЕ СИ!
„А това не е ли егоистично?” – ме запита моя
приятелка.
Не, ДА ОБИЧАШ СЕБЕ СИ е най-прекрасното нещо, което
може да ти се случи. Обичайки се, ти обичаш Сътворението, което те е създало.
Признавайки любовта към себе си, признаваш неговата сила! Началото и края.
Край, поставящ отново начало на началото. Обичайки се, признаваш уникалността на
Вселената и Богът в себе си! Жаждата му да се твори и да се развива чрез
Любовта!
Красотата е навсякъде около нас, позволи си да я видиш
и в себе си!
С обич, Славена Бозовайска
