Искрено и Лично: Радост, удовлетворение, разочарование...

Издаването на романа „Арктур и Великата книга” ми донесе много и разностранни емоции. Заедно с радостта, благодарността и удовлетворението, усетих и тежкия удар на  разочарованието.

Дълго време се опитвах да издам стихосбирка, както и да преиздам книгата си „Посланието на розата”- проза, поради причината, че когато я издадох 2013-та година, нямах необходимите познания и не случих на издателство. Тази година помолих книгата да бъде редактирана, но ми бе отказано. По-късно видях, че наред с всичко това, в Националния Регистър на издадените книги, тя е регистрирана, като „поезия”. Това ме втрещи. Казах си: „Как съм могла да бъда толкова сляпа, тези хора дори не знаят какво издават?”. Тогава свалих всички книги от елекронната им книжарница и прекратих всякакви взаимоотношения с тях. Започнах да търся издателства. Направих много запитвания. На електронната си поща виждах различни отговори. От „не сме благотворително дружество”, през „не можем да поемем такъв ангажимент до „книгата не отговаря на художествените ни критерии” и т.н. Но в това "така нататък" имаше нещо, което много ме озадачи. „Ние инвестираме само в романи на известни автори” – каза едно издателство. И после „ …повечето са чуждестранни, много рядко издаваме български творби!”

Още си спомням какви мисли предизвика този отговор в мен „... Ние българските автори да не би да сме второ качество хора?” – се питах недоумяващо!

Тогава съдбата ме срещна с издателство „Авиана”, на които бях изпратила разказче, във връзка с проекта им „Издаване на сборник разкази за морето”.  Те видяха в мен искрата и ми подадоха ръка. Дадоха ми така необходимия тласък. Не ги интересуваше, че съм български автор, нито ги вълнуваше неизвестността!  Така се роди и романа „Арктур и Великата книга”. Когато излезе от печат бях много щастлива. Чувствах и удовлетворение, защото вместо от ръката ми, той бе написан от душата ми. Едно голямо послание за по-топъл и обичлив свят! Най-накрая може би, щях да изпълня обещанието си, което дадох на ангелите 2008-а година, когато при инцидент си изгорих очите… Тогава въпреки съмненията на лекарите, аз прогледнах и обещах да отдам живота си за каузата – мирен, влюбен и хармоничен свят! Когато Бог ми възвърна светлината  и ми позволи отново да видя света в цялата му красота, както и малкото си дете, аз го виждах вече не с очите, а някак със сърцето си! По-късно през 2011-та година започнах и да пиша. Цялото ми творчество – стихове, проза, разкази, приказки - се основава на тази ми клетва!

След това заедно с радостта, дойде и разочарованието.

Радост от Вашите позитивни отзиви. Един от тях ще помня до края на живота си. Той е на най-големия ми почитател – моята осемдесет годишна баба. Тази моя радост веднага отразих в профила си във Фейсбук с думите:

„Ехххх... ето това е живота... един миг на обичане...
Моята баба. Когато бях малка, често й казвах: "Бабо, аз не искам да остаряваш. Всеки ден повтаряй на сърцето си - "Не остарявай сърце, не остарявай" - И то винаги ще остане младо!"
Да... днес е на 80 години, но нейното сърце наистина не остаря. Продължава да вярва безгранично в любовта и добротата...
На нея дължа и щастието си, тъй като когато имах най-голяма нужда от подкрепа тя ми я даде с думите:
"Върви момичето ми, намери щастието си! Ти го заслужаваш!".

Направих й подарък за Коледа - романът "Арктур и Великата книга". Преди малко ми се обади да ми каже, че е прочела книжката. Плачеше... Беше повече от развълнувана. Каза ми:
"Как бабо, всичко това се събра в малката ти главичка... Колко много истини си казала... Благодаря ти Славенче, че те има!"
А аз й отвърнах: "И аз не знам бабо, мисля, че Бог ме накара да я напиша!"
Не съм сигурна дали книжката ще се продава или ще се разпространи... и до колко хора ще достигне, но този момент... винаги ще го помня... Всяка една изписана дума си заслужава. Всеки един трепет на душата ми, всяко едно терзание, цялата умора... бледнеят... пред искрените и топли думи на баба ми, която макар и на 80 години, не спря да вярва в Любовта!”

Да… радостта бе завладяваща, също толкова, колкото се оказа и... разочарованието… 

От 2011-та година до сега, се запознах с много хора, търсещи духовото израстване, покой, мир и тишина. Някои намират себе си за „осъзнати личности”, дошли тук с мисия, сродна с моята или по-точно с обещанието, което дадох. Ежедневно в социалните мрежи се публикуват цитати на Петър Дънов, Ошо, красиви мисли, касаещи избора, даването, вземането, изобилието, енерго-потока и т.н. Поради спецификата на романа и темите, които са втъкани вътре аз си мислех, че тези хора ще проявят интерес към книгата. Но много съм се лъгала. Обратно – към нея посегнаха хора, за които не съм и подозирала, че ще го направят, за което им благодаря от сърце! Публикациите, които я касаеха, също бяха споделяни от непознати, вместо от „просветените” ми приятели, с които години наред съм коментирала и споделяла житейския си път.

„Животът е една голяма изненада. Не всичко е такова, каквото на пръв поглед изглежда, че е” – си казах тогава.  Разбрах, че всичко е едно голямо „ала-бала”…

Когато романът излезе от печат, помолих приятелка, да качи на сайта си анотацията му. Обясних й, че молбата ми не е с комерсиална цел, т.к. романът, с издателски договор, принадлежи на издателството, но много ми се иска нещата, които пише вътре да се видят от повече хора. Тя отговори „С голямо удоволствие”. Но обещанието й... се спря до там… До сега анотация на сайта й не е публикувана. А аз се питам… „Нали всички сме едно? Нали сме един отбор? Нали имаме обща цел?” Не разбирах и още не разбирам!

Имаше и питане от рода: „Кога ще ни я предоставиш за четене?”

Приятели, аз не мога да предоставя романа за четене онлайн. Първата причина я изтъкнах по-горе, че авторските права не са мои, но и да бяха - пак нямаше да го направя, защото ако го сторя – смисъла от книга се губи! Още повече, че през годините, по мое мнение, съм доказала лоялността си и липсата на комерсиална цел, като почти цялото ми творчество е публикувано онлайн. Дори и книгата „Посланието на розата”! Малко след издаването й я качих в сайта на slides.bg, а по-късно я предоставих и на spiralata.net, с една едничка цел – да бъде полезна!

И тук опираме до ДАВАНЕТО. Процесът на Даване и Вземане, осигуряващ изобилие, за което непрекъснато говорите… Аз мисля, че достатъчно съм дала от себе си! Но не знам Вие какво сте ми дали в замяна… До този момент си мислех, че знам. Но сега… всички мои представи се сгромолясаха. Разбрах, че всичко е ЕДИН ГОЛЯМ ТЕАТЪР! А думите, касаещи Мир, Хармония, Топлина, Светлина, Състрадание, Протегната ръка… и т.н. – просто… красиви реплики…

И аз не искам да участвам повече в този театър!

Благодаря на всички, които прочетоха книгата… Благодаря на всички, които се докоснаха до нея, а по този начин и до душата ми. Благодаря на всички, които я споделят! Макар и да нямате претенции, че сте „осъзнати” или „просветени” личности..., вие по този начин допринесохте за нейното разпространение, също и на идеята, която съм втъкала в нея…Идея за един по-чист свят, основан на любов и вяра!

Анотация на книгата "Арктур и Великата книга":

Водени от желанието си за едно по-добро и чисто съществуване, главните герои Мария и Таня търсят Великата книга, преживявавайки редица приключения. Чрез художествените описания на авторката се потапяме в прелестите на едни от най-мистериозните кътчета на страната ни – Мадарските скали, Родопите и Рила планина, всяко със своите легенди, тайни и послания.
Скрити зад стила фентъзи, в книгата прозират теми, които днес вълнуват науката за себепознанието, духовното развитие, квантовата физика, както и конспиративните теории за съществуването на елит, управляващ Земята.
Из редовете й читателят си отговаря на редица въпроси, като: Съществуват ли вълшебства, чудеса и паралелни светове? Способни ли сме ние хората, да съградим един по-топъл и обичлив свят? Може ли невидимото да стане видимо? По-силни ли сме от страховете си и как можем да ги преодолеем?
От страниците прозира посланието за безмерната сила на душата и способността на човек сам да твори живота си. Те разказват, че всички ние, като част от Вселенския разум, в същността си сме любов и осъзнали това, сме в състояние да стопим границите на невъзможното в многоизмерното пространство на възможността.

„Любовта не признава разстояния, граници, правила, норми… Тя е свободна и обичаща… Даваща, но не искаща. Без очаквания и излишни терзания. Лети из време-пространството и изменя относителните му проекции.”

Можете да я закупите както онлайн от уебсайта на издателството http://avianabg.com/index.php?route=product%2Fproduct&product_id=50 или чрез заявка за доставка на и-мейл aviana_bg@yahoo.com, така и от КНИЖАРНИЦИ:
Амадеус и Белканто в Бургас и Гринуич в София.
 

Славена Бозовайска