В пепелта...

Пепел съм под житен клас,
скрита във пръстта ми.
Клон изсъхнал - вечен глас.
На зимата в кръвта ми.

Бога търся - ден след ден.
А небето някак леденее.
Няма огън там във мен,
само пепел в зрънце семе.

Слънцето се крий зад хлад.
Вият вълци във душата.
Някой хвърли облак - град,
и разми се с тъмнината.

Пепел бях. А вече… в кал.
Газя с босите си рани…
Огънят…, тъй буен…, цял,
пее в сънищата ми одрани.

И няма лек за теб - Човеко!
Само дим и пепел…, кал,
че в стъпките ти отдалеко…
Виждам… Ти... какво си дал!

Славена Бозовайска