Декември. Снежните очи
гледат стъклени витрини.
В прозорците с мечти,
пеят чудо палави комини.
Дрянът гъне се във дипли
в дантела снежна тишина.
Мед и чай. Нослето щипе.
Жилетка - връща топлина.
Сухи съчки, дом и радост.
Ръцете топли се унасят –
в една прегръдка сладост,
и бели помисли пренасят.
Гонят се снежинките деца,
нейде във забързан ритъм,
влизат… във сърца,
с капка обич в семе житно.
Декември. Чудо. Светлина.
Една надежда малка свети.
За мир, покой, човещина –
и дъжд от влюбени комети.
Славена Бозовайска
в дантела снежна тишина.
Мед и чай. Нослето щипе.
Жилетка - връща топлина.
Сухи съчки, дом и радост.
Ръцете топли се унасят –
в една прегръдка сладост,
и бели помисли пренасят.
Гонят се снежинките деца,
нейде във забързан ритъм,
влизат… във сърца,
с капка обич в семе житно.
Декември. Чудо. Светлина.
Една надежда малка свети.
За мир, покой, човещина –
и дъжд от влюбени комети.
Славена Бозовайска
Няма коментари:
Публикуване на коментар