Аз съм прах… От светлината…
Път – лъчи през адски долини.
Възвишен порив… на душата,
прекроила… нощите ми в дни.
Аз съм верую, и зрънце в обич.
Но и буря, в капчица дъждец.
Аз съм ласото на здрача ловък,
и изгрев над заспалия градец.
Теменужка, роза … и прокоба…
Всичко туй, що Бог ми завеща.
И мога да обичам пак във злоба,
да спася от Дявола… свещта…,
онази дето вечно в пламък тлее,
и сипе лунно-слънчеви искри,
онази дето: обичта там тихо сее,
над пясъци пустинни… и сами…
Аз съм прах… От светлината…
Път – лъчист през адска самота…
Но и болка сляпа… в нищетата…
Аз съм всичко. Даже и смъртта!
Славена Бозовайска
Но и буря, в капчица дъждец.
Аз съм ласото на здрача ловък,
и изгрев над заспалия градец.
Теменужка, роза … и прокоба…
Всичко туй, що Бог ми завеща.
И мога да обичам пак във злоба,
да спася от Дявола… свещта…,
онази дето вечно в пламък тлее,
и сипе лунно-слънчеви искри,
онази дето: обичта там тихо сее,
над пясъци пустинни… и сами…
Аз съм прах… От светлината…
Път – лъчист през адска самота…
Но и болка сляпа… в нищетата…
Аз съм всичко. Даже и смъртта!
Славена Бозовайска
Няма коментари:
Публикуване на коментар