ЗАЛИТАНЕ; стих - Славена Бозовайска, музика - Oliver Shanti - Sacral Nirvana

    Когато бях малка, на път към гр. Кочериново, от където е родом баща ми, винаги спирахме на Асамблеята на Мира. Тогава с възхита гледах камбанките - малки и големи и си мислех, че щом хората са сложили толкова много, значи се обичат и мир винаги ще има. Така, дълго време след това, заспивах спокойна.
    Но ето, че дойде време, когато разбрах, че всичко е илюзия...
    Вчера голямата ми дъщеря (на 13 години) ме попита:
"Мамо, аз и моите връстници ще оживеем ли до 20 годишна възраст? Как ми се иска да се бях родила в друго време..."
    И така приятели, страхът и ужасът са пуснали своите пипала навсякъде, дори и в детските сърца, които би трябвало да са спокойни и щастливи...
    Клипчето, което направих, отразява болката ми по изгубената човешка свобода, поробената душа и умиращата любов, както и копнежите ми по тях!
    Светът, който ни се предлага - на войни, страх, кръв, болести...не е наш. Той е изкуствено създаден, поради ред причини, които няма да коментирам.
    В същността си ние сме ЛЮБОВ, а нашият свят е МИР И ХАРМОНИЯ!
    Призовавам ВСИЧКИ, дори и тези от вас, които не вярват в силата на мисълта... отделяйте по 5 минути на ден за ВИЗУАЛИЗАЦИЯ...
    Представяйте си свят, окъпан в лъчите на свободата и любовта. И вижте себе си там, под парещите слънчеви лъчи - живи, усмихнати, щастливи!
    Искам да Благодаря на хората, вярващи в доброто!
    ПОКЛОН ПРЕД ВАС ВОЙНИ НА СВЕТЛИНАТА!

стих - Славена Бозовайска
музика - Oliver Shanti - Sacral Nirvana

И пак залитам. Тихо с деня.
В една измислена феерия.
Може би, като част от съня,
в който пее лунната прерия.
Изгревът нов плува с витла,
със мое вълшебно видение.
Алени рими, отново постла,
вля ги – във думи дантелени.
Мига във мен една светлина.
Близка. И толкоз далечна.
Тази, която душата позна,
в шепотът… – ладия – вечна.
И някак леко залитам в деня,
вплитам го в мои копнежи.
И ето, че чезне заспала слана,
а пътят ми. Свети в надежди!