Несломим е пътят човешки,
щом… със любов се живее;
С прошка отминали грешки,
в тленност догарят. Немеят.
се крие във облачни рани.
Куршумите… режат гърлата;
отключили кървави бани…
Несломим е пътят човешки…
щом слънчеви помисли греят.
Но в мислите черни и тежки,
щурецът отказва да пее.
Плаче свещ бледолика…
Бавно гасне животът в сърца.
А там от Рая - Богът - старика,
се моли… за свойте деца!
Несломим е пътят човешки…
Несломим е. Чу ли приятелю?
Свирят в ръжда въртележки…
Спри ги! Бъди си… Създателя!
Славена Бозовайска

Няма коментари:
Публикуване на коментар