Нужно ли е –
да обичам,
че тихо се руши деня.
Или да се вричам,
във светлата страна?
Пътищата свършват,
щом пламък се стопи
и към Божии олтари,
със време… полетим.
Но има още… много…
Тъга, песни и мечти…
Утрин – свежа, росна;
И нощните очи.
Има във излишък –
радост, болка и сълзи.
Стих в дъждовна есен;
Клепки –
в сънища – дъги.
Нужно ли е да обичам?
Да!
Със нея – любовта!
И всеки ден –
в доброто да се вричам.
Иначе –
аз бързо ще умра!
Славена Бозовайска
Добре дошли! Творчество ми представлява послания за един по–топъл свят, в който вярата и надеждата вървят ръка за ръка с Човека.Опит да се събуди „човешкото”, заспало дълбоко, дълбоко в нас.Обръщам поглед към красотата на мига, скрита в малките неща.Опит да покажа, че СИЛАТА, да градим ЖИВОТА СИ, е в нас самите. Когато осъзнаем всичко това, започват да се случват ЧУДЕСА! Вълшебството оживява!
Няма коментари:
Публикуване на коментар