на вятърът - крилат ездач;
Изгубени из облачното лутане,
мелниците тънат пак във плач.
Под напора на вятърна вина.
Скърцат им фасадите тревожно,
в луда надпревара със страха.
Кой витлата морни ще им спре?
До слънцето в малинов храст;
Кой ще скърши мръсни боеве,
дето вятърът провождат с власт.
Но знам, че тези въпросителни,
ще бъдат спомен в слънчев ден.
И Божии лъчи - спасителни,
пак ще движат мелниците в мен!
Славена Бозовайска
картина - Петър Морозов

Няма коментари:
Публикуване на коментар