във моя дом,
на моята трапеза.
Знай, че нямам царски гозби,
нито вино черно за „протеза”.
Друми груби извървя,
още много ти измина.
Със огъня горя,
моли силно за двамина.
И спри се, страннико сиротен.
Във моя дом,
пред моята врата.
Нямам сребърни подноси.
Нито накити, коприна и злата.
Но имам друго,… дето свети -
...когато тихо спи в тъма деня.
Рее се - над птици и планети.
Въздух чист... за морни сетива.
И чакам… Страннико самотен.
На моя праг. Пред моята врата.
Знай, че нямам – едро грозде…
просто лъч...безкрайна синева!
Славена Бозовайска
още много ти измина.
Със огъня горя,
моли силно за двамина.
И спри се, страннико сиротен.
Във моя дом,
пред моята врата.
Нямам сребърни подноси.
Нито накити, коприна и злата.
Но имам друго,… дето свети -
...когато тихо спи в тъма деня.
Рее се - над птици и планети.
Въздух чист... за морни сетива.
И чакам… Страннико самотен.
На моя праг. Пред моята врата.
Знай, че нямам – едро грозде…
просто лъч...безкрайна синева!
Славена Бозовайска
Няма коментари:
Публикуване на коментар