Едва ли съм безпомощна…
Това е ясно!
Безпомощна,
не мога аз да бъда.
Това е ясно!
Безпомощна,
не мога аз да бъда.
Със слънцето в гърдите - ято.
И хиляди звезди – за гъдел…
Че нощите ми са различни,
приели красотата на деня –
а думите – така логични –
изпълнени са с много тишина.
Че гоня чудото в очите.
Душата на момиче – пеперуда.
Годините – яростно себични,
крия... във градини на секунда.
Едва ли съм безпомощна!
Това е –
За някой -
не докоснал обичта.
Приютил под миглите порои.
И не е летял…нивга със крила!
Сега се прибери във твоя свят,
а аз от моя тихо ще надничам.
Да видя колко си сърцат …
И тихо пак любов… ще сричам!
Славена Бозовайска
И хиляди звезди – за гъдел…
Че нощите ми са различни,
приели красотата на деня –
а думите – така логични –
изпълнени са с много тишина.
Че гоня чудото в очите.
Душата на момиче – пеперуда.
Годините – яростно себични,
крия... във градини на секунда.
Едва ли съм безпомощна!
Това е –
За някой -
не докоснал обичта.
Приютил под миглите порои.
И не е летял…нивга със крила!
Сега се прибери във твоя свят,
а аз от моя тихо ще надничам.
Да видя колко си сърцат …
И тихо пак любов… ще сричам!
Славена Бозовайска
Няма коментари:
Публикуване на коментар