СЪС ЗОРА В ОЧИТЕ

В очите ми зората разпиля,
тичинки от алено лютиче –
във мене тихичко се свря,
страстно, влюбено момиче.

Скъта вътре феи - пеперуди,
цигуларят – мил щурец.
Слънцето във миг събуди,
с песните на волния скорец. 

И знам, зората – тя е вечна.
Въздиша залезът… по нея.
Копнее всеки миг засенчен,
устните й…, бялата постеля.

А аз превърнах се в Зорница.
Искряща, мъничка звезда.
И с топли длани на девица –
прегърнах здрачът с любовта.

Славена Бозовайска