МОЛИТВА

Изгубих се и се намерих.
във шарените светове.
Ангел ли съм или демон,
крещят във мене гласове.

Боже, моля те прости ми,
че съдя другите;
                     Не зная как –
Да шепна тихо свято име,
вън от мен е тъмен мрак!

Обичта си ти разпръсна –
над изгреви…И долини.
А страстта – невръстна –
вля във семенца – съдби…

На Човекът даде пъстрота.
Капка младост. Свобода…
А нощта изтръгна с пръсти,
всичките звезди, тъй гъсти.

После…сложи знамената –
на хаос сляп в сърцата…
Покри тя - ангелите земни,
с пръст от скелетите черни;

Нападаха с криле ожулени,
със очи във здрач забулени.
И боли ме много… разбери.
Но пак… Прости, прости…!

Славена Бозовайска