Под камък, със сабя забита.
Делиш! И дириш отплата -
със злост е ръката пропита.
Мълчи... Във светла посока.
Със обич - цял океан...
Вълните скриват го строго,
под взора - на птичи керван.
И ласка търси във сухо сено.
Помисли скръбни лекува.
Люпи яйца сиротни в гнездо.
И знаеш ли. Той съществува!
Сам, изгубен в свирепия бяг.
На времето – Его – събудено.
Тичат каиши из нощния бряг.
Разсичат…морето прокудено.
Но има надежда. Вяра и влак.
Влак за Свят …без падение.
Там, където - Човеците…пак,
се къпят във пламък –
на утринно бдение!
Славена Бозовайска
Няма коментари:
Публикуване на коментар