на плачещо море;
Дирим се из улиците пусти,
да стигнем… синьото небе.
А то е толкоз близко.
Вътре в тебе е.
В съня.
В капката небрежна,
от дъжд – с разрошена коса…
Във нежното послание –
на зима в бледа тишина.
Във пролетно дихание –
с разпъпена снага.
Във шарения свитък:
от волни птици, облаци,
звезди;
със зов на океана плитък,
разюздил…палавите си вълни.
В миди от кристален пясък;
То е там!
Мълчи сърце!
Болката от твоя трясък –
вече е измита от синьото небе.
Славена Бозовайска
да стигнем… синьото небе.
А то е толкоз близко.
Вътре в тебе е.
В съня.
В капката небрежна,
от дъжд – с разрошена коса…
Във нежното послание –
на зима в бледа тишина.
Във пролетно дихание –
с разпъпена снага.
Във шарения свитък:
от волни птици, облаци,
звезди;
със зов на океана плитък,
разюздил…палавите си вълни.
В миди от кристален пясък;
То е там!
Мълчи сърце!
Болката от твоя трясък –
вече е измита от синьото небе.
Славена Бозовайска
Няма коментари:
Публикуване на коментар