Златна есен в косите си закичих.
С птичи глас жадно се напих,
облак да си хвана аз понечих,
с вятърна милувка се обвих...
И така с дъх на есен -
жълта, босонога, в свобода,
превърнах света в песен,
в любов се завъртя, запя...
В златна есен огледа се небето.
Разюзди своята душа.
Шарени листа събра в сърцето,
денят окъпа в есенна мъгла.
Засмя се грейнала Земята,
целуната от есенната белота,
потъна в сън-забравяща, крилата,
сгушена на топло в есенна мечта.
Славена Бозовайска, 2013
Няма коментари:
Публикуване на коментар