скрито от лъжа и струпей.
В капка боса, слънце лудо,
нейде над порой и жупел.
Ласката в зеница на сърна.
Цветето изгубено, невинно,
в суха пръст, накрай света,
но ето - някой ще го види -
онзи, който вярва в красота.
Леко чудесата ще прелисти,
свити във листенца тишина.
Тогава… пак ще заговори…
Чудото - в прелистения ден.
Пламък лее се във рози -
алени мечти, покой. И...мен.
И виж земята кръв червена,
никне в мак… и тук… и там.
Насред пустошта - ранена,
Бог издигна своя топъл храм.
Славена Бозовайска

Няма коментари:
Публикуване на коментар