Чакай – добрата ми покана!
Той от слънце е излят…
И ще пари по ръката ти одрана.
Черна, като ничия… душа.
И влязъл във светът ми –
ще изчезнеш –
...също дим, пленен от любовта.
Спри! Не влизай!... Тук е топло!
Толкова, че даже ще боли!
Замаян от човешката си гордост,
топиш се…, като снежните ели.
Остани си там… В светът окаян.
И знай, че жив си, но не си.
Тупти сърцето изпод рани.
Не влизай тук. Дорде, не полети!
Славена Бозовайска

Няма коментари:
Публикуване на коментар