Нейде е нощ... Проблясват звезди.
Луната отпуска златния впряг -
на жълти прашинки, нощни съдби.
Сипят се долу - със облак в трева,
потънала сладко във образ на сън.
Стъпвам по нея… Сънува керван,
от боси минути до цветето в трън.
Тръни от нежност - капчици в дни,
керванът, блажено чезне…в покоя.
Секундите - тихост се сливат с очи,
в които немее…измислена гордост.
Звън на камбанки. Щурецът постла,
онази лирична мелодия - есенна -
а изгрев разрошен, със него запя,
плъзна се охлюв. Из сънена бездна.
И ден се гмурна в сънят от целувки,
керванът събуден, все тъй си върви.
С минутите боси и синкави люляци,
часовникът спря. И мракът - прости!
Славена Бозовайска
потънала сладко във образ на сън.
Стъпвам по нея… Сънува керван,
от боси минути до цветето в трън.
Тръни от нежност - капчици в дни,
керванът, блажено чезне…в покоя.
Секундите - тихост се сливат с очи,
в които немее…измислена гордост.
Звън на камбанки. Щурецът постла,
онази лирична мелодия - есенна -
а изгрев разрошен, със него запя,
плъзна се охлюв. Из сънена бездна.
И ден се гмурна в сънят от целувки,
керванът събуден, все тъй си върви.
С минутите боси и синкави люляци,
часовникът спря. И мракът - прости!
Славена Бозовайска
Няма коментари:
Публикуване на коментар