СКРЕЖ И ЛЮЛЯК

Помниш ли - първата ни среща.
Навън е студ. Навява сняг.
Крият се снежинките из вежди;
и топлят се със глътчици коняк.

А ние с теб в една безбрежност,
сърцата - в шал…от нежността,
се люшкаме в кристална мрежа,
потънали - във шепотът - мечта.

Скрежът - впива се във кестени.
Диплите им - гънат се във мраз;
А топли бяха…тези бели вечери,
зрънце в пещ… Във снежен час.

Вляво пък под плачеща висулка,
притихнали са влюбени сърца…
Старецът...в ръцете със цигулка,
нежно гали…своята жена.

Ти дълго гледа тях... А после мен.
С пръсти във косите ленени…
И с люлякът разпъпил се във ден,
все тъй в едно сме още сплетени.

Славена Бозовайска