КАПЧИЦА ДЪЖД

Премигна окото.
И стече се - капчица дъжд.
По зеница,
побрала във пазва света.
Търкулна се кротко.
По път,
към сърцето – жълта липа.
Мислите двойно завързани,
цъфнаха в две хризантеми;
Птиците…някак забързани,
запряха се. В пъстри поеми.
Премигна окото.
И стече се – капчица дъжд.
Обля Земята в сълза…
От нея покълна новата ръж,
със ален изгрев в дланта.
И вече е топло, даже е леко;
Душата безплътна - е в рай.
Капчица дъжд…
И някак си всеки,
потъна… във розов безкрай!

Славена Бозовайска