Бавно разцъфва кристала,
побрал се във чисто небе.
Лотосът… плува във рая,
немеят листенца. В сърце.
Беззвучие, нота от камък,
мечтае за смисъл- Живот;
И диша там поривът ярък,
високо...над облачен свод.
Рисува безмерно обичане;
прошката скрита във гроб,
отравя се в леко политане;
Свободен е клетникът роб.
И вече е святост във образ;
Слял се - със росни цветя.
С пчелата…от алена роза,
твори покой, в тленността!
Славена Бозовайска
картина - Жулия Минева, Арт Виталика
Няма коментари:
Публикуване на коментар