в очите си сини събрало света,
и вечер там над тихо море,
рони то зной от далечна звезда.
Лута се с ноти, поеми отнесени,
птици сребристи и куп тишини,
падат в солената песен със есен,
жълти листенца във сиви мъгли.
В дланите свило черна филия;
Хлябът препечен, жертва на ден.
Коматчето стиска; Да има за тия,
дето - не спят в коприна и лен.
За тези, дето кристално достигат,
звездните вечери,… само с ръце,
а пареща, болна, злостна коприва,
до кокал е смъкнала кожа – дете…
А беше… малко, невинно сираче.
А само как силно любеше ден!
В очите му, тъй за пробито петаче,
изгрев рисуваше - нея, тебе и мен.
Славена Бозовайска
картина - Акиана Крамерик
птици сребристи и куп тишини,
падат в солената песен със есен,
жълти листенца във сиви мъгли.
В дланите свило черна филия;
Хлябът препечен, жертва на ден.
Коматчето стиска; Да има за тия,
дето - не спят в коприна и лен.
За тези, дето кристално достигат,
звездните вечери,… само с ръце,
а пареща, болна, злостна коприва,
до кокал е смъкнала кожа – дете…
А беше… малко, невинно сираче.
А само как силно любеше ден!
В очите му, тъй за пробито петаче,
изгрев рисуваше - нея, тебе и мен.
Славена Бозовайска
картина - Акиана Крамерик
Няма коментари:
Публикуване на коментар