Какво представлява книгата "Посланието на Розата". Желанието ми да попиша малко по този въпрос, се породи в мен от редица събития, случили се тези дни. Първо: нежеланието на издателството, което я издаде през 2013 год. да я редактира; Второ: Регистрацията й в Националния Регистър на издаваните книги, със тематика: поезия и драма, жанр: поезия. След писмено уведомление от моя страна, тази грешка беше коригирана от издателството; Трето: нежеланието на други издателства да я преиздатат, с обяснението, че съдържа разкази или че политиката им не позволява това, или че съдържанието й не отговаря на художествените им критерии.
Книгата "Посланието на розата" приятели е далеч от поезията и драмата. Нейното съдържание не е за всеки, а за хората със сърце, вярващи в силата на душата, любовта, единното и в това, че не са само едно "човешко тяло" Тя не е просто разкази за живота ми, а една насока за личностно и духовно развитие. Обяснява света, като енергийна субстнация и връзката ни с него. Опитва се да обясни влиянието на миналото върху съзнанието на човек. Защо светът е разделен на добро и зло. Страхът, като енергийна съставка. Поставя въпросите за баланса,
който лежи в основата на битието. Също кръговрата на фината материя - любов, благодарност, състрадание и на по-грубата - пари, имущество, вещи. За отговорността и клопките на положителното мислене. И много, много други. Съдържа и мои сънищата, представени като приказки. Те описват други светове и измерения, както и послания, че силата да градим живота си е в нас самите. След един такъв сън - "приказка", наречен от мен "Лилавата страна", който ще публикувам малко по-надолу, започнах да пиша.
Всичко в книгата е пречупено през моя опит, обяснено просто и достъпно, а не със сухи приказки и духовни клишета, използвани в семинарите по личностно и духовно развитие. Искам да подчертая, че никога не съм посещавала такъв семинар и няма да го направя, т.к. мисля, че всички отговори са вътре в нас. Това беше и причината да я напиша.
Да бъде полезна. Да носи любов, защото смятам, че колективната промяна на съзнанието идва от индивидуалните трептения на всеки един човек. И не на последно място - да спестя едни 200 лева, които някои хора ще дадат за семинар. И досега е помогнала. На болни също. Затова и искам дабъде преиздадена - за да може да стигне до колкото се може повече хора. Тук липсва личната облага. Защото аз имам професия и то доста добре платена. Мотивите ми са много далеч от комерсиалните. И наистина щеше да ми е много удобно и спокойно, ако не се занимавам с всичко това и просто гледам собствения си живот. Но не затова съм тук. Вярвам, че всеки човек е роден с определена мисия. И да - това е моята.
В сегашния момент смятам, че синхронизацията и единомислието са важни, така че усещането за любов да бъде разпространено и малко по-малко да направи сегашната ни действителност едно по-топло и приветливо място. Както е написано и в началната страница на блога: "Аз не съм съгласна да живея в свят на войни, глад, болести и студенина"
Всичко в книгата е пречупено през моя опит, обяснено просто и достъпно, а не със сухи приказки и духовни клишета, използвани в семинарите по личностно и духовно развитие. Искам да подчертая, че никога не съм посещавала такъв семинар и няма да го направя, т.к. мисля, че всички отговори са вътре в нас. Това беше и причината да я напиша.
Да бъде полезна. Да носи любов, защото смятам, че колективната промяна на съзнанието идва от индивидуалните трептения на всеки един човек. И не на последно място - да спестя едни 200 лева, които някои хора ще дадат за семинар. И досега е помогнала. На болни също. Затова и искам дабъде преиздадена - за да може да стигне до колкото се може повече хора. Тук липсва личната облага. Защото аз имам професия и то доста добре платена. Мотивите ми са много далеч от комерсиалните. И наистина щеше да ми е много удобно и спокойно, ако не се занимавам с всичко това и просто гледам собствения си живот. Но не затова съм тук. Вярвам, че всеки човек е роден с определена мисия. И да - това е моята.
В сегашния момент смятам, че синхронизацията и единомислието са важни, така че усещането за любов да бъде разпространено и малко по-малко да направи сегашната ни действителност едно по-топло и приветливо място. Както е написано и в началната страница на блога: "Аз не съм съгласна да живея в свят на войни, глад, болести и студенина"
ЛИЛАВАТА
СТРАНА
Ето, приятели,
книжката вече е към своя край. Ще я завърша с едно много важно послание към
вас. Това е посланието на лилавата светлина.
Сънувах сън, вълшебен сън, всичко в лилава светлина блестеше! Явно време е дошло да разкажа тази приказка на вас- с добро! Озовах се в приказна страна, запознах се с хора, уж като нас, но с виолетови сърца! Светът бе с цвят на лавандула, мирис на свобода... Потопих се в багрите на тази Земя…Чувство на лекота, бавно се издигнах в небосвода с цвят на виолетова мечта. Около мен кръжаха други същества – огромни и красиви. Приличаха на ангели – без крила. Под мен се мъдрeха къщурки. Коминчетата пушеха, а хората в тях живота нижеха…Но дали виждаха като мен лилавия ден?
Озовах се при тях. В къща – със стар праг. Посрещна ме жена, поклони ми се сама. Каза ми да седна и да погледна. На рафтчето събираше буркани.
-Ти ни трябваш. Можеш да направиш това – каза на мига - Земята има нужда от любов, тук събира я всеки, който е готов. В буркани я складираме, после в чудеса я трансформираме. Знаеш, но не помниш… - сълза от очите се отрони.
Гледах старата жена и мълчах, не знаех какво да изрека. На вратата се почука. Бял вълк чакаше. Търсеше пролука…
-Няма да те пусна!
Сънувах сън, вълшебен сън, всичко в лилава светлина блестеше! Явно време е дошло да разкажа тази приказка на вас- с добро! Озовах се в приказна страна, запознах се с хора, уж като нас, но с виолетови сърца! Светът бе с цвят на лавандула, мирис на свобода... Потопих се в багрите на тази Земя…Чувство на лекота, бавно се издигнах в небосвода с цвят на виолетова мечта. Около мен кръжаха други същества – огромни и красиви. Приличаха на ангели – без крила. Под мен се мъдрeха къщурки. Коминчетата пушеха, а хората в тях живота нижеха…Но дали виждаха като мен лилавия ден?
Озовах се при тях. В къща – със стар праг. Посрещна ме жена, поклони ми се сама. Каза ми да седна и да погледна. На рафтчето събираше буркани.
-Ти ни трябваш. Можеш да направиш това – каза на мига - Земята има нужда от любов, тук събира я всеки, който е готов. В буркани я складираме, после в чудеса я трансформираме. Знаеш, но не помниш… - сълза от очите се отрони.
Гледах старата жена и мълчах, не знаех какво да изрека. На вратата се почука. Бял вълк чакаше. Търсеше пролука…
-Няма да те пусна!
Бях решена да браня до край този виолетов рай!
Тогава случи се вълшебство…Белият вълк превърна се в човешко същество – сияещо в лилаво, слънчево облекло…До него стоеше жена – изящна, фина, сякаш фея, но без крила…Изливаше се от тях топлина…
- Мислиш ни за зли…, но дали ? Отвори ни да влезем…Ние не виждаме врата…Можем да минем през всяка стена…Но искаме покана…Сами не бива да идваме така…
Колебанието за миг се стопи. Сърцето ми препускаше, гореше в огън – виждаха се искри…Не казах нищо…Не докоснах вратата…Но и май не беше нужно, това беше очакваната покана свята!
„ И влязъл в моя свят, спри…няма да те пусна!
Тогава случи се вълшебство…Белият вълк превърна се в човешко същество – сияещо в лилаво, слънчево облекло…До него стоеше жена – изящна, фина, сякаш фея, но без крила…Изливаше се от тях топлина…
- Мислиш ни за зли…, но дали ? Отвори ни да влезем…Ние не виждаме врата…Можем да минем през всяка стена…Но искаме покана…Сами не бива да идваме така…
Колебанието за миг се стопи. Сърцето ми препускаше, гореше в огън – виждаха се искри…Не казах нищо…Не докоснах вратата…Но и май не беше нужно, това беше очакваната покана свята!
„ И влязъл в моя свят, спри…няма да те пусна!
Камбаните
за теб звънят, а аз искам само да те гушна!”
Лилавата светлина. Красива светлина на
любовта - наша висша изконна природа. Наша същност, която ни е дарена, но и
много често забравяна и пренебрегвана.
Бог или Първоизточникът, или нещото, което ни
закриля, е любов. Тя е в нас. Една нестихваща огнена стихия.
Обичайте се! Във всеки миг, във всеки час,
във всяка минута. Обичайте себе си, обичайте хората около себе си. Обичайте
живота, обичайте красотата. Обичайте, просто обичайте….
Погледнете в сърцето си. То ви обича. Там е
топло, спокойно. Там е раят. Можете да пуснете целия свят вътре – има място.
Любовта е безгранична, пътува през времето и пространството. Не се уморява, не
се оплаква, не съди. Дарява живот. И
просто обича!
Магията и вълшебството са в нас, просто
трябва да ги пуснем навън.
Бъдете себе си и се споделяйте с другите
всеки миг от своето съществуване, защото цялото е любов. То се твори чрез нас.
Какво му трябва на човек, за да е щастлив?
На мен - здраве, топло семейно огнище,
милувка, добра дума, протегната ръка. Всичко това се събира в думата Любов! С
главна буква!
Преди време бях направила списък с желания
към Вселената. Този списък вече е овехтял, но все още виси на шкафчето ми. Едното от желанията ми бе и все още е – „ Да
направя света по – добър”.
И няма да се спра. Може да падам, да ставам и
пак да падам, може понякога да пълзя, да моля, да крещя, да плача, но ще
извървя своя път с гордо вдигната глава.
И знам, че в края на пътя си, макар и
уморена, ще видя един омайно красив свят, окъпан в лъчите на обичта, добротата,
състраданието и всички онези прекрасни качества, които ни правят хора.
Обичам
Ви!
Ако
знаехте....
Ако знаехте колко Ви обичам,
чак думите заглъхват от това,
пъстър свят изпълнен с грижи,
но една е любовта...
Ако знаехте, че слънцето аз
бих свалила и на всеки подарила,
по един лъч топлина,
да огрява Вашата душа...
Ако знаехте, че бурите са ми
сестри, ураганите - побратими,
в час бих ги призовала,
да ви върнат силата заспала...
Заради Вас бих крещяла,
плакала и се смяла...
Ще се превърна в златна светлина,
Вселената ще разтреса със силата
на Любовта....
Ако знаехте.....
Ако знаехте колко Ви обичам,
чак думите заглъхват от това,
пъстър свят изпълнен с грижи,
но една е любовта...
Ако знаехте, че слънцето аз
бих свалила и на всеки подарила,
по един лъч топлина,
да огрява Вашата душа...
Ако знаехте, че бурите са ми
сестри, ураганите - побратими,
в час бих ги призовала,
да ви върнат силата заспала...
Заради Вас бих крещяла,
плакала и се смяла...
Ще се превърна в златна светлина,
Вселената ще разтреса със силата
на Любовта....
Ако знаехте.....
Книгата "Посланието на Розата" я има в spiralata.net и е свободна за теглене и ползване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар