С тъжни,…празни сетива.
В затишието, дирят полет,
и шепотът на белите пера.
Капки дъжд обливат рози.
До вчера – с алени коси;
Рими гънат се във проза,
думите във влажните очи;
И ето там. Под суха вейка,
ти ме чакаш… В тишина.
Сам. На тази пуста пейка,
студът отпиваш с топлина.
Погледът ти - спира вятър,
в снопът есенни листа,
свит в покоя на дланта ти,
влюбен в мене…Пролетта.
Тънат стъпките във кестен.
Сърцата - в пулса на едно.
Луната пише нова есен –
Аз и ти под цъфнало дърво.
Славена Бозовайска
Няма коментари:
Публикуване на коментар