Криеш дланите в нощта.
И пак, тъй тих до мене лягаш,
със жълта роза във ръка.
В очите ти - чете се обич;
В сърцето ти е извор - синева;
Въздух капе, някак розов,
а в жълт пастел е моята снага.
И златно стича се от облак;
По листенце с пламнала душа;
птиците ми спират - мокри;
Да се скрият в жълтата страна.
А аз… не искам вече нищо;
Станах в пепел… От страстта;
Вятър шепне, тъй лирично;
И видях във жълто - Вечността!
Славена Бозовайска
В сърцето ти е извор - синева;
Въздух капе, някак розов,
а в жълт пастел е моята снага.
И златно стича се от облак;
По листенце с пламнала душа;
птиците ми спират - мокри;
Да се скрият в жълтата страна.
А аз… не искам вече нищо;
Станах в пепел… От страстта;
Вятър шепне, тъй лирично;
И видях във жълто - Вечността!
Славена Бозовайска
Няма коментари:
Публикуване на коментар