НЕВИДИМИТЕ ЧУДЕСА

 част от "Посланието на Розата", Славена Бозовайска

Искам да попиша малко за вълшебствата и странностите на света, които са невидими за очите. Това мое желание е породено от думи на моя приятелка и сестричка – Дани Прокопиева, с която се запознахме във Фейсбук, а после и на живо. Когато съм тъжна Дани ми казва – „Славейче, защо не вярваш, ето - ти имаш реални доказателства за чудесата, виждаш ги, а някои хора вярват на сляпо! ”

И днес, като се събудих си казах – „ А може би трябва да споделя с хората...”

Знам, че много от нещата, които ще напиша няма да бъдат разбрани от всеки, а някои от вас може да ме помислят за луда, но както казва Дани – „ ...Че ти вече не свикна ли? ” E, да, май свикнах.

Историята започна, когато се родих. Нищо не помня от моето детство, освен това – в съзнанието ми е останал спомен, как всичко ми изглеждаше странно – тялото, хората, децата в детската градина, после в училище.

Всичко, всичко...Чувствах се като изгубена, незнаеща,светът ми бе чужд, непонятен. Когато тръгнах на училище, децата бягаха от мен. Не можех да си го обясня, но и не ме притесняваше особено.

И ето, стигнахме до 1987 год. Тогава от училище ни заведоха в един музей – гледах старинни прибори, накити, облекла...След това посещение нещо се промени. Не можах да спя цяла нощ. На следващия ден трябваше да предаваме хартия за вторични суровини. Взех си пакетчето, което майка и татко ми бяха приготвили и тръгнах към училище. Но не бях на себе си. Светът беше различен. Аз бях различна. Не стъпвах, а все едно летях. Уплаших се, но нямаше на кого да кажа.

Представяте ли си ако бях казала на майка си – „ Мамо, като стъпвам, все едно летя… ” Тя щеше да се усмихне и да каже „ Ами лети си…”

По-късно разбрах, че именно през тази година е проведена Хармоничната Конвергенция. За тези, които не знаят какво означава това, ще поясня – преводът е на Мая Райкова :

„През 1987 г. Хосе Аргуелес стартира кампанията за Хармоничната Конвергенция "от уста на уста", призовавайки 144-те хиляди "Танцуващи със Слънцето" да се съберат в близост до свещени места на разсъмване на 16 и 17 август и да "отворят Портала на последните 26 години от 5125-годишния Голям цикъл от календара на Маите, ера на безпрецедентна промяна и подготовка за нов еволюционен цикъл на Земята. През 2013 година ние завършваме тези 26 години на подготовка за Зората на Ноосферата и поставяме началото на Златния век за човечеството.

Хармоничната Конвергенция през 1987 г. е чествана в света от десетки хиляди,

ако не милиони хора и за първи път човешките същества едновременно координираха своите молитви, медитации и обреди в свещени места по цялата планета. Това беше първата проява на работа в мрежа към обединяването в колективна синхронизация. Много хора свидетелстват за значителни промени в съзнанието си и преориентация в житейските си модели. ”

И така – това беше първата странна случка в моя живот.

След това времето си минаваше, минаваше и ето, вече завършвах училище. Случилото се тогава промени живота ми завинаги.

Легнах да спя. Майка ми и баща ми бяха в другата стая. Спомням си, че мислите ми започнаха да се реят. Много обичах, когато си легна да си казвам, че всички хора около мен са добре. Един по един ги виждах как сияят от щастие и така заспивах спокойна. Но не и тази вечер. Както си лежах, бяла човешка фигура, по-скоро - сияеща човешка фигура се изправи пред мен. Как не припаднах от страх- не знам. Успях само да извикам баща си, веднага дойде, а фигурата изчезна. Оттогава не мога да спя на тъмно. Кой ли беше това, или какво – до ден днешен не зная, само предполагам.

И така, лека-полека, нещо сякаш ме тласкаше към това, което трябва да правя.

Като студентка ми попаднаха книгите на Луиз Хей и Робърт Монро. След техния

прочит, приятели, нещата вече не бяха такива, каквито са. Бях на моя територия.

Тогава започнаха и вибрациите, които продължават и до днес. Понякога са леки, приятни, оздравяващи – след тях се чувствам като преродена. Но понякога са тежки, схващащи и страшни...Много страшни. Те са подобни на това, което описва Робърт Монро в книгата „ Пътуване извън тялото” :

 „ ... Започна някъде около две минути, след като легнах да спя. Този път, твърдо бях решил, че ще го изживея, за да видя какво става, вместо да се боря да се освободя от това състояние. Както си лежах, чувството започна да бушува в главата ми и пропълзя по цялото ми тяло. Бе повече вибрация, отколкото трептене...Усещах го повече като електрошок ”.

Ето това са моите вибрации, с тази разлика, че понякога аз се схващам и е много трудно да стана. Трябва ми време, в което страхът ме схваща още повече. След поредно такова изживяване реших, че ще открия причината. Нямах профил във Фейсбук – бях го изтрила преди шест месеца – и нещо сякаш ме накара да си направя пак. Така се запознах с Мартина Генкова, която за първи път публикува „ Посланието на розата”, с Дани Прокопиева, която не спря да ме подкрепя през всичките тези две години и с много, много други прекрасни хора. Е, сега наистина вече се чувствам като у дома си.

Бях прекъснала медитациите, тъй като мислех, че те са причина за вибрациите.

Започнах отново да медитирам. Чувствах се добре, като изключим лакатушенето между двата полюса на емоциите, което, сега, мисля е нормално за човек, който започва да се рови вътре в себе си . И тогава светът около мен започна да се променя.

По Коледа пътувахме със съпруга ми към Горна Оряховица – тогава бях удивена от огромните шестоъгълници, които ме заобикаляха. Първо бяха лилави, после станаха зелени. В небето се появиха светлинките, аз им казвам „Светулки”.

Представляват малки светлинки, които обикалят хаотично. Понякога се блъскат една в друга, все едно са изгубени и не знаят къде отиват. Те са навсякъде – над дърветата, около къщите, ами с една дума – навсякъде. С тях живея и до ден днешен. Спомням си, че когато се появиха, много исках да узная какво представляват, постоянно питах. Сещам се за случка, в която даже се опитах да ги снимам, но не се получи. Попитах мой приятел защо не мога да снимам светулките!? А той отвърна –

"Защото апаратчето няма сърце ."

Появиха се и сенките – прелитащи и отлитащи нанякъде.

Появиха се и лилавите светлини, които започват да обикалят стаята, само една минута, след като се отпусна. Появиха се и вибрациите в небето. Те са много красиви –оформят големи цветя.

Започнах да пиша стихове – което също мисля, че е чудо.

Ами, общо взето, дано не съм изтървала някое чудо – но Дани е права –

„Вълшебствата са навсякъде около нас.” Само трябва да имаме вяра и сърце, за да ги видим.