Тленността си свличам.
Гола, като капката роса,
на облак бял приличам.
В миг на лудост –
Кръвта ми багри сивота,
и сливам се с лалето –
дето там цъфти, с мечта.
В миг на лудост –
Мога - да умра и оживея.
Със магията в ръка,
любов по пусти ниви сея.
В миг на лудост –
Грее пак във мен небето…
Опушен ден се вий в дъга.
Изгрев стапя се в полето…
В миг на лудост?
Нужен ли е този етикет?
Човешкото мълчи в сърцето.
Слънцето закрито от каскет.
В миг на грубост!
Маски! Нека сме нормални!
Убийте ги! – душите „луди”
Нищо, че са те…кристални!
Славена Бозовайска
Кръвта ми багри сивота,
и сливам се с лалето –
дето там цъфти, с мечта.
В миг на лудост –
Мога - да умра и оживея.
Със магията в ръка,
любов по пусти ниви сея.
В миг на лудост –
Грее пак във мен небето…
Опушен ден се вий в дъга.
Изгрев стапя се в полето…
В миг на лудост?
Нужен ли е този етикет?
Човешкото мълчи в сърцето.
Слънцето закрито от каскет.
В миг на грубост!
Маски! Нека сме нормални!
Убийте ги! – душите „луди”
Нищо, че са те…кристални!
Славена Бозовайска
Няма коментари:
Публикуване на коментар