Неделя следобед. Навън слънцето се усмихваше ведро, но под напора на изминалата седмица тя се чувстваше изморена. Легна да почине и след секунди заспа. Сънят неволно я грабна и завъртя. Озова се във влак. Навън беше зима. Всичко бе побеляло. Влакът броеше клонките - замръзнали и красиво отразяващи слънцето. Огледа се наоколо - бе сама. Тръгна да бяга по коридора, викайки по име любимите си хора. Но без резултат. Коридорите на влака бяха празни. Изведнъж пред нея се появи светлина – бяла, красива, ангелска светлина. Глас й прошепна - "Ела не се страхувай". Страхът от самотата изчезна, тя усети любовта и навлезе във светлината. Почна да диша, но сякаш различно. По - чисто, по - дълбоко. Светлината започна да танцува. Стана на малки светещи, цветни форми. Променяха се от кръгове на триъгълници, четириъгълници, съединяваха се, отделяха се, разместваха се. Топлина се сля с кръвта й. Освобождаване и лекота. После всичко се потопи във вода - чиста вода. Тя плуваше в нея, наблюдаваше с интерес водните балончета, как се съединяваха, отделяха се едно от друго и дишаше. Продължаваше да диша, макар и под вода, със същата чистота и дълбочина. Усети спящото си тяло, обвито във вибрациите на светлината и водата.
Чувстваше се прекрасно – чиста, жива, преродена и с блаженство отвори очи.
След седмици тя разбра, че е бременна. Това дете беше толкова желано и дългоочаквано. Пет години премина през самия ад в опитите си да забременее. А сега, то бе дошло, тогава когато вече беше изгубила надежда. Знаеше, че е пратено от Бог и съня й не бе случаен. Живата Вода – нашата първородна природа, пречистване и благословия…
Година по – късно.
Отново неделя следобед. Вече беше родила, а детето кротко спеше в люлката. Тя легна да си почине. Съзнанието й започна да се рее, докато не потъна в дълбок сън. Този път не беше във влак. Бе легнала под синьото небе и гледаше с удивление облаците. Замисли се за стиховете си и се усмихна, продължавайки да съзерцава небето. Един облак й направи впечатление. Беше жив. Променяше своята форма, докато не се превърна в светлина. А след това… се пръсна на малки светещи прашинки и я посипа.., като дъжд. Светлинните капчици се сляха с нея, навлязоха в кръвта й и тя почувства, как цялото й същество се изпълва с ЛЮБОВ. Не можеше да се обясни. Не. Чувството бе неземно. Няма думи, които да го обрисуват, в цялата му красота. Но тя знаеше, че това е ЛЮБОВ.
В миг се почувства в спящото си тяло. Да – бе се върнала в него. Но дали продължаваше да сънува? Не знаеше и не я интересуваше. Искаше да види, какво ще се случи. Усещаше светлината в себе си. Носеше се на вълни и изпълваше кръвта й. Бе наситена с нея. Погледна си ръцете. От тях се излъчваше сияние. С всички цветове на дъгата…Продължи да гледа с интерес. Дланите й вибрираха, все едно вените й не бяха вени, а по – скоро жици, по които протича електрически ток. Светлината се промени. От пъстра, стана лилава. Виждаше всичко. Секцията пред себе си, с пуснатия телевизор, така както го беше оставила, преди да си легне. Със тази разлика, че всичко сега, бе потънало в лилава мъгла. Дали сънуваше? О, тя може би да, но душата й не. Докато наблюдаваше с интерес и възхита тази феерия от цветове, които се изливаха от нея, светлината се превърна във вода…Синя, чиста вода…Да – ръцете й сега бяха извори….А тя си играеше с нея. Оформяше я в различни фигури. Водата се носеше на струи, докато не я погълна изцяло.
Както преди година… Но сега…тя не бе сама…В обятията си – видя и невръстното си четиримесечно бебе…Кристалната водата ги заля. А те продължаваха да ДИШАТ под нея – чисто и дълбоко.
Тя вече беше сигурна - детето й, бе АНГЕЛ НА СВЕТЛИНАТА!
Славена Бозовайска
