Не, не мога да извикам…
Дъхът ми сее пламък нов.
А в очите ми - искрици...
Всеки миг е топло слънце.
Обич във зеници на дете.
А сърцето – топло зрънце,
от съненото облачно небе.
Пърхат миглите ми… леко.
Цветни пеперудени криле…
И ден прозрачен отдалеко,
слива се със нови светове.
Облак мек. Разтапящ полъх.
Вени от стъкло и светлина!
Звън…Кристален допир –
на моята със твоята…душа!
Славена Бозовайска
Картина - Михаил и Инеса Гармаш

Няма коментари:
Публикуване на коментар