Рея се в златните нишки.
Там във скута му. Дишам.
Унасят се тихи въздишки.
В покой е росния пламък.
Гален от слънцето восък,
топло мокри белия камък.
Листенце – пее във злато.
Прозират жилите палави...
Сухи корени пият богато,
свежести в Божии дарове.
Обичам живота!...Обичам!
Кръвта ми ври във сърце…
С очите...небето събличам.
Вселени достигам…с ръце.
Живея! Дишам и чувствам!
Всеки миг е светлинна дъга.
Побрала в себе си Космоса.
Мен и Теб, нас – в тишина!
Славена Бозовайска

Няма коментари:
Публикуване на коментар