Със вик - изстрадана съдба.
В дланта ръждясал гвоздей,
разцъфнах в бяло от калта.
Глас камбанен на синчеца –
буди ме от дълъг сън.
Ръце протягам към щуреца –
обич шепне…с меден звън.
Родена от зеницата на роза.
С белите листенца тишина,
докосвам пак във мене Бога,
с вълшебна орис – Светлина.
Дишам тихо в пръст дълбока.
Въздухът кристален ме зове –
да хвана бял разперен облак,
забравен…във очите на дете…
Докосвам го. Тъй лек и чист е.
Бяла роза съм … С бодли.
Но в мислите си – бистри –
Съм просто - птица със мечти!
Славена Бозовайска
рисунка - Юлия Милошевич
Няма коментари:
Публикуване на коментар