сплитам във изгрев деня.
Попива от макът боята;
Завижда му бяла луна.
Тогава усмихва се ведро,
тих, във дланта на дете,
скрил мечтата си светла,
под мирното синьо небе.
Обръщам поглед към кея,
веят се бели платна;
Над улици чисти се реят,
гълъби с бели пера…
И литва във обич сърцето,
намерило своя перон.
Пролет цъфти във лицето,
пръска цветя грамофон…
И в тази светла картина,
дочух твоя тихичък глас,
и дадох на теб четвъртина,
от моето време - без час.
Славена Бозовайска
картина - Михаил и Инеса Гармаш
Няма коментари:
Публикуване на коментар