И така сама по брега,
бродя без мисъл, без думи,
следвам вълшебния фар!
дарява с безброй светлини,
синьо - зелена надежда,
а мен с притихнали дни.
Вълните галят ме нежно,
не смеят да скачат дори,
щом синьо - зелена надежда,
усмихва се в тях от зори.
Чайките тихо приседнали,
не пеят, не пърхат с крилца,
щом синьо - зелена надежда,
маха им волно с ръка...
Вятърът тихичко духа,
плете ми косите в мечти,
щом синьо - зелена надежда,
във него безспирно гори.
Синьо - зелена ще стана,
и така ще вървя по света,
като дар ще му оставя,
тази чиста, ДОБРА ТИШИНА!
Славена Бозовайска, 2013
картина - Михаил и Инеса Гармаш

Няма коментари:
Публикуване на коментар