Куполът на храм прозрачен.
Плаче там един монах –
с поглед към небето мрачно.
Две очи – Висшата стихия!
Цъфнала под топлата ръка,
на обич, нежност…и магия,
сътворили нея… Вечността.
Две очи и думи неизречени.
Обич, болка, студ и топлина.
Скитат в сънища съблечени,
после пак се крият в самота.
Две очи – ласки и греховност.
Палитрата от бури и дъги.
Зрънце - бащина грижовност,
притихнала във Божии сълзи.
Славена Бозовайска

Няма коментари:
Публикуване на коментар