Златна кутийка с мечти.
Време да чуя гласа си –
чука на тежки врати.
Кашлица в прах им горчи.
Рози червени цъфтят.
Видя ли ги някой – кажи?
А слънцето - горе, високо.
Гали самотни дувари.
Зидани с болка…до кокал,
на порти - висят катинари.
Плачат - нечути звездите.
Дъжд кристален вали.
Сплели пръсти в молитви,
към Бога…отправят очи…
За утре по - чисто и светло.
Пълни със обич реки.
Ден - в градини от свежест.
Човек... А в сърце - висини!
Славена Бозовайска
снимка - Петър Бозовайски
Няма коментари:
Публикуване на коментар