И двамата сме пак сами.
Вкоренени в бялата Земя.
Със сянка - да не ме гори,
жарката човешка грехота.
Усещам топлата усмивка.
А в очите… - ято цветове.
И съм влюбена щастливка.
С клони - опрени във небе.
Пия…от свежата ти длан.
И вече искам много малко.
Свят ми се събира в дрян.
А небето… в слънце ярко.
И ти Приятелю, помни ме!
Знай, че нося те в съня си.
Разнасяй - тихо мойто име.
На пролет… Със цвета си…
Във прегръдка слети с тебе,
броим звездите през нощта.
Вземи от мене време –
И Бъди. Вечно – КРАСОТА!
Вкоренени в бялата Земя.
Със сянка - да не ме гори,
жарката човешка грехота.
Усещам топлата усмивка.
А в очите… - ято цветове.
И съм влюбена щастливка.
С клони - опрени във небе.
Пия…от свежата ти длан.
И вече искам много малко.
Свят ми се събира в дрян.
А небето… в слънце ярко.
И ти Приятелю, помни ме!
Знай, че нося те в съня си.
Разнасяй - тихо мойто име.
На пролет… Със цвета си…
Във прегръдка слети с тебе,
броим звездите през нощта.
Вземи от мене време –
И Бъди. Вечно – КРАСОТА!
Славена Бозовайска
снимка - Петър Бозовайски, Мадара/2015
Няма коментари:
Публикуване на коментар